Училището в с.Богданица е създадено още през 1925г. То е поддържано от селската общественост през всичките трудни исторически моменти и е изучило и възпитало децата на селото.
През 1960г. се открива ТВУ по решение на МПК с цел да прибере и осигури задължително обучение на всички трудно-възпитаеми деца в пловдивски окръг.
През 1970г. по решение на ОНС Пловдив става обединение на двете училища, съществуващи в с.Богданица - Основно училище "Васил Коларов", обучаващо местните ученици, и Специално училище интернат "Максим Горки".
През 1979г. се образуват селищните системи и с.Богданица преминава в община Садово. В селото се образува кметство и за кмет е избран Здравко Бонев, възпитател в училището.
През лятото на 1980г. общежитието се мести в новата сграда на втория етаж, оборудван за целта. Подобряват се битовите условия на учениците. Работилниците по металообработване и дървообработване, освен че дават професионални умения на учениците, изпълняват производствен план. Техните отлично изработени полюлеи от ковано желязо и до днес красят училището. През 1981 г. учителите мъже построяват сами свинарник за 50 прасета. През 1989г. училището преминава финансово към МНП и е назначен счетоводител към училището. След политическите промени през следващите години се наблюдава тенденция на намаляване на учениците, изпращани в интерната, въпреки нарастващия брой на противообществени прояви, извършвани от все по-малки деца. През 1998г. за първи път за училището се появява спонсор - КЦМ Асеновград поемат ремонта на парната инсталация. Техният пример е последван от Фондация "Помогни на нуждаещите се", фондация "Социално братство и милосърдие", фондация "Елпида"- с най-голям принос в подпомагане на учениците и училището.
През 2006г. училището е преобразувано в общинско със заповед №РД 14-97/20.06.2006г. на министъра на образованието Даниел Вълчев и става Основно училище с.Богданица, без името на Максим Горки. През 2008г. се въвежда системата на делегираните бюджети, която обвързва финансирането на училищата с броя на учениците в тях. След това училището става средищно и приема ученици от близките населени места без училище - с. Милево, с.Селци и с.Ахматово. През 2012г. училището печели проект от МОСВ и със собствени сили колективът благоустроява двора.
Благодарение на работата, задружните усилия и общите цели, грижата и любовта към децата, ръководени от смисъла и нарастващата роля на образованието, училището работи и днес.